С любов от Стражица!

Ще ви дам още една мила история.

Помните ли, че преди време ви разказвах за една жена - Виолета Софрониева от Стражица? Тя няма интернет, но получила като подарък моят роман "Чорбаджи Русановите дъщери". И с прочитането му, разправя: "Направо полудях!" Питала, разпитвала и по някакъв начин, от данни на пратката, намерила моя телефонен номер:

-Ели, - почти плаче по телефона. - Може би не е редно да ти говоря на "ти" и да ти звъня, но не можех иначе. Тази книга, така ме разтърси от дън душа, толкова близка ми стана чрез нея ти самата, че нямаше как да се сдържа, трябваше да се свържа с теб! Това е велика книга, как така не те пишат по вестниците, не те дават по телевизията заради нея? Ами, това е голям роман, удря право в сърцето, и плаках, и се радвах с него. Не, аз ще се обадя на телевизиите, ще звъня по редакциите. Тия хора луди ли си, да не те представят пред хората?

-Чакай, чакай малко! - позасмях се аз, но ми стана и много мило, признавам си. - Не се бой, няма конспирация срещу мен, не е нарочно от страна на медиите. Никой не ми е враг и не се опитват да ме заглушат. Просто, аз сама съм избрала, да не давам интервюта. Така искам.

-Че как така? Не може да бъде! За теб трябва да знае цяла България, целия свят!

-Няма нужда! - казвам й. - Който трябва, той ме е научил. Това ми е достатъчно.

Ей така тръгна разговорът ни. Впоследствие тя ми се обади още няколко пъти, молейки ме, ако имам път към Стражица, да намина.

-Можеш да дойдеш за ден, за два, ако искаш цял месец стой!- ми вика. - Аз ще съм много щастлива!

Поръча си по телефона всичките ми книги/не умее по сайта/ и ми остана върла почитателка.

Днес, докато се прибирахме към Варна, видяхме разклона за Стражица и аз реших да я изненадам за едно кратко свиждане. Няма да ви разказвам подробно как с премалели нозе тя пристигна на центъра. Прегръдки, прегръдки, та имаше даже и сълзи. Нямах време за дълги приказки, но половин час й отделих. Не можете да си представите какво беше преживяването от тази среща! Изглежда, животът много ме обича, за да поставя на пътя ми такива хора!