Гостуване в Търнава

Какво да ви кажа за гостуването ми там? То, аз вече в тоя край не съм на гости, а като у дома си. Мога със сигурност да предположа, че в Търнава си ме обичат като своя.

 

Факт, че въпреки,че се опитах да ги каталясам от приказки, те изобщо не се предадоха, а бяха готови да седим и да си говорим още поне час-два.

 

Освен това, тук видях за пръв път вертикален стан. Снимала съм го. Едно дете - Сияна, ми издекламира първото си написано стихотворение. /Доста добро за трети клас./ За колектива на читалището и кметицата Габриела Раловска, няма защо да голословя. Те просто са си професионалисти с голям хъс и огромни топли души.

 

Бе, тоя Северозапад, като цяло не ми се отразява добре. Какъв човек съм, току се увлека по Русенско, сетне ме грабне Пловдивско, сега пък тия, на! Да се чуди човек, дали да не се премести.<img class="xz74otr" src="https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t57/1/16/1f609.png" alt="