Гостуване в Пъдарско

Ето с това стихотворение ме посрещна в с.Пъдарско, този малък талантливец Божидар Бориславов, от снимката. Той учи в Езикова гимназия . Не е ли супер мило и хубаво? Публикувам го така, както ми го прати момчето.

 

------------

Майка ми е букет

------------

Майка ми е зряла орхидея.

Нейният глас ме води

и по нейните команди

аз се вея.

Иска ми се цял живот

да съм при нея.

И тихичко, до нейното

ухо да пея.

Майка ми е цветно

кокиче.

Красива още като

мъничко момиче.

Майчина любов -

истинско съкровище.

Пази те от всяко

най-страшно чудовище.

Майка ми е нежна

лилия.

Нейният допир

завинаги ще бъде

най-милия.

Погледът й -

най-красивия.

А гласът й, ах гласът й -

най-звънливия.

Майка ми е букет.

Сърцето ми от лед

тя топи го.

И щом счупи го някой,

казвам: "Мамо,

поправи го!"

Майка, Герой,

най-добър приятел.

Всичко това е тя,

а аз - просто неин син,

писател.