Да размениш детето си за конче. Или да оцелееш, когато съдбата те е наказала да погребеш в черната земя децата си, жена си, любовта, и всичко човешко от себе си. Двама мъже, две различни съдби.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
От романа "Сестра ми, мамо, циганка"
...................................................................
"И после… тъмнина. Таман се били отдалечили, най-много на километър-два, едва превалили билото на баира и чистото, не подсказващо досега никаква опасност небе притъмняло, смрачило се. Изневиделица над тях рукнал пороен дъжд, засвяткали мълнии. Случаен облак ли се случил, що ли? Те завалийките, даже не успели да се отбият от пътя и да се прислонят под някое от редките дървета наоколо.
Така разправяха после хората, че станало. Първо дъждът ги направил за броени минути вир-водица, като дроб ги наквасил. И едва тогава… Гърмът се стоварил право върху синджира на магарето и мушнатата в сеното вила и и ги изпепелил всичките наведнъж.
Познавачите после твърдяха, че даже не са се мъчили, само едно примигване и… ги треснала небесната свирепия, подпалила ги барабар с житото. Бум и ги нямало. Ни жито, ни каруца, ни магаре, ни тях. Димящи останки и пепел.
Никола чак не повярва като дойдоха да му го кажат там, насред полето. Отплеснат в работата си, той отново просрочваше времето. Край него дъждецът само беше преросял и толкоз. Щом чу обаче още първите приказки, заряза всичко и хукна без да усеща краката си. Все едно бягаше друг човек, а не той. Светът наоколо му придоби различно измерение. Отдалече зърна цяла тълпа събрана накуп около мястото на случилото се – вестите насам бързо се носеха. Влетя, заби се сред тях като хала, едвам дишаше, едвам поемаше дъх.
И тогава гледката го блъсна като гюлле в гърдите. Ченето му висна и загуби говора си. Неочаквано за всички той седна на земята, сви крака до себе си, а гърдите му се надигаха и свиреха като ковашки мяхове. Пулеше се като безпаметен, без да съзнава какво точно вижда.
-Край, смахна се горкият! Човек от него вече не става – долови отнейде човешки шепот, а друг някой му изшътка.
Анадъма в тоя миг изобщо не съзнаваше, че става въпрос за него. Той не помнеше и как го извлякоха оттам, натовариха го като чувал в чужда кола и го стовариха насред двора му.
А как рева като животно после, щом се усети? Как си скуба косата и си блъска главата в стената? За една само нощ побеля и се състари с поне десет години. Обвиняваше се, сякаш не природата, а той е убиецът на близките си.
Най-вече овъглените крехки останки на дечицата му не му излизаха от ума. Той се молеше на Господ да го пощади, да скрие от спомените му тази гледка, но Оня не го послуша. Вседържецът все така измъчваше с неумолима настойчивост съзнанието му изпращайки му всяка една, дори и най-дребна подробност от нея. Виждаше малките им черни ръчици с още по-малки пръстчета да стърчат към него, сякаш се протягат и го зоват за помощ, чуваше краткия им писък. Милите, сладките му момченце и момиченце! Светлината на душата му! Дали са пламнали първо меките им косици или от розовите им краченца са лумнали пламъците? До последно ли очиците им са били обърнати към пътя, да се надяват на баща си? Успели ли са да промълвят за последен път „тате“ преди да издъхнат? Успели ли са да се прегърнат едно друго или всяко поотделно е изсъхнало?
Защо не беше с тях, та да си замине и той? Защо Господ не го прати към небето подире им, да не са самотни и беззащитни там? Щеше да ги притиска към гърдите си и да не ги пуска. Чуваше ги как непрестанно го зоват с продраните си нежни гласчета и тъничкият им рев още отекваше, не заглъхваше дни наред ни за миг в ушите му. Изобщо не поемаше от утешенията на хората, че не е било така, че всичко се е случило само за миг, че не е имало време за толкова изживявания.
Никола коленичеше, молеше се на братята си да го убият. Да го насекат с брадвата, ако щат даже къс по къс, нищо, че ще го боли. Да освободят душицата му, че да отиде и тя при своите. Едва навъртял двайсет и девет лазарника, не му се живееше. Нямаше смисъл вече животът му..."
