Изчерпана
Всеки човек е една неразказана история. Стига само да има кой да я напише. Разкази от близкото минало по действителни истории.
разкази и новели, част от действителни семейни истории
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от сборника с разкази и новели „СИРАЧЕ“
разказ „Насила“
-----------------------------------------------------------------
Карагьозовите бяха голям род.
Къщите им- поне десетина на брой заемаха почти цяла махала. Техният дядо Кочо едно време, в смутните времена ударил кьоравото. Нахайдутувал се и после се разбрал с каймакамина да го опростят. Едни викаха, че броил много пара. Други разправяха на ухо, че приклещил каймакамина и заптиетата му в корията и оня откупил живота си срещу депеша за опрощение. Трети чули, че Кочо откраднал най- хубавата мома в околността и я занесъл дар на бея, та оттам дошло всичко. Точната история никой не знаеше, но на селяните не им харесваха много Карагьозовите.
Изглежда дядо им доста се е старал в обирите си из горите, та наследниците му имаха добри покриви над главите си. Но същите тези наследници не се оказаха достатъчно подходящи следовници на дядовото си дело. Пилееха с широка ръка.
Едри, грубовати, със смугли лица и тъмни хитри очи. Упорити и кавгаджии. Бетер от цигани! Никой не щеше да се разправя с тях, защото заръбаха ли се с теб, ще те убият с приказки, сякаш живо месо късат от тялото ти. И жените си подбираха по същия начин- начумерени и ядни невести взимаха. Та семката им да не се загуби, да остане същата.
И какво недоумение събуди Карагьозовият Михал, като докара в дома си Тошка. Забуча селото като кошер, умувайки като как тъй се е получило. Карагьозовите не бяха провождали годежари у Тошкини. Все щеше да се чуе за това. А пък и в селото се знаеше, че тихата, кротка и розовобуза Тошка беше обещана от родителите си на Кирил. Лика- прилика си бяха с него. И двамата светли, усмяти, със синевина в очите. Ма като брат и сестра си приличаха.
Михал? Михал беше дълъг и як. Нахакан колкото щеш. Кажеше ли ти дума и крив да беше, не можеш се наспори с него. Очите му вечно едни присвити, пресметливи. Пък и грубиян. Хич не й отиваше на Тошка, той да я вземе.
Сякаш прибързано направиха сватбата и прибраха Тошка сред стените на дома. Рядко я пущаха за вода и то, все придружена я от сестрите на Михал, я от малкия му брат, та никой не успя да я разпита. Тя вървеше до тях, мълчалива и затворена и гледаше пътя.
Кирил и той изчезна. Запиля се нанейде, а близките му само вдигаха рамене и отказваха да говорят. Май, че и те не знаеха накъде се затири синът им.
Странна работа беше тая. Селяните заглеждаха Тошка, дали случайно не е трудна, да е станала беля някоя, та... Ама нищо не откриваха.
…………………………………………………………………………………….
Още с първи петли Тошка се надигна от постелята. До нея хъркаше гръмовно, с отворена уста и изтичащата върху възглавницата тъничка лига Михал. За частица от секундата в погледа й се появи неприязън, на лицето й се изписа отвращение, но те бяха толкова бързо овладени, че никой не би се заклел, че го е видял. Облече се, запаса се набързо и тихо отвори вратата.
Докато си плисне две шепи вода на лицето и свекърва й се появи отвътре.
„Дебне като дърта пепелянка!“- помисли Тошка без да се издаде, а само кимайки промълви:
-Добрутро, майко!
После кротко сведе глава.
-Добрутро, снахичке, добрутро,- изгледа я отгоре- надолу баба Цола.- Гледам рано си се надигнала, по тъмно още. Не чакаш да съмне като хората и търчиш. Че що бързаш? Па полежи си още малко, поспи! Па и мъжът ти да бе се успал. Спешна работа нямаме. Зима е. Наесен с внуче очаквам да ме зарадвате!
Говореше гърлено и насечено сякаш нареждаше.„Божичко, таман ми и дете! Все за това натяква. Че едва от три месеца сме женени. То, ако пита мен Господ, дано не ми даде плод! Не ща тяхно дете да гледам!“- само мислено реагира снахата.
И тя се впусна с цялата си пъргавина да шета без да отговори и с жест дори на свекървините си задявки.
Михал примърда вътре. Още неотворил очи протегна ръка встрани и напипа празното място до себе си. Раздразнението и неудовлетвореността му се изразиха в гърлено ръмжене. В лошо настроение се надигна. Изплъзнала му се беше и тази сутрин. Идеше му да я връзва с въже за себе си вечер на заспиване…“
Още с първи петли Тошка се надигна от постелята. До нея хъркаше гръмовно, с отворена уста и изтичащата върху възглавницата тъничка лига Михал. За частица от секундата в погледа й се появи неприязън, на лицето й се изписа отвращение, но те бяха толкова бързо овладени, че никой не би се заклел, че го е видял. Облече се, запаса се набързо и тихо отвори вратата.
Докато си плисне две шепи вода на лицето и свекърва й се появи отвътре.
„Дебне като дърта пепелянка!“- помисли Тошка без да се издаде, а само кимайки промълви:
-Добрутро, майко!
После кротко сведе глава.
-Добрутро, снахичке, добрутро,- изгледа я отгоре- надолу баба Цола.- Гледам рано си се надигнала, по тъмно още. Не чакаш да съмне като хората и търчиш. Че що бързаш? Па полежи си още малко, поспи! Па и мъжът ти да бе се успал. Спешна работа нямаме. Зима е. Наесен с внуче очаквам да ме зарадвате!
Говореше гърлено и насечено сякаш нареждаше.„Божичко, таман ми и дете! Все за това натяква. Че едва от три месеца сме женени. То, ако пита мен Господ, дано не ми даде плод! Не ща тяхно дете да гледам!“- само мислено реагира снахата.
И тя се впусна с цялата си пъргавина да шета без да отговори и с жест дори на свекървините си задявки.
Михал примърда вътре. Още неотворил очи протегна ръка встрани и напипа празното място до себе си. Раздразнението и неудовлетвореността му се изразиха в гърлено ръмжене. В лошо настроение се надигна. Изплъзнала му се беше и тази сутрин. Идеше му да я връзва с въже за себе си вечер на заспиване.
