Жилави са хората. Понякога по-жилави и от бурените из пътя. Въпреки житейските несгоди, човеците намират причина да съществуват. Особено, ако тази причина е ЛЮБОВ.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от сборника с разкази и новели "КРАЙ РЕКАТА"
"Клетва"
.....................................................
"- Добра ти вечер, Ралице! – чу зад себе си.
Изтръпна. Толкова добре познат и толкова късащ сърцето ѝ е този глас! Колко вечери ѝ е шептял гальовно долу, край кладенеца. Чак я болеше от всяка негова извивка! Нищо, че сега звучеше дълбоко и обидено, тя пак би го познала, даже да го чуе и накрай света.
Ще-не ще, поспря се, а отвътре ѝ тръпнеше, чак елекът ѝ подскачаше от ударите на сърцето ѝ. Обърна се бавно и виновно.
- Добра ти вечер, Вангеле!
Въпреки свечеряването, което се наместваше мудно между двама им, видя как обвинително бляскаха тъмните му присвити очи.
- Чувам, оженила си се вече… Ай, честито да ти е! Дано си случила на свестен мъж и да живееш в охолство! Нали и ти самата това си пожелала.
- Вангеле, а-аз… - изви се назад и заекна насреща му.
- Знам, знам, не се мъчи да ми обясняваш! Че кой съм пък аз, та да ти държа сметка? Един голтак съм, дето не може да ти подсигури бъдещето.
- Не иде дума за това, виж…
- Не е ли? А за какво иде думата, Ралице? За лъжливите приказки, дето изрече насреща ми ли? За клетвите, в които ми се кле, че никога няма да залюбиш друг освен мен ли? За преструвките ти в моите прегръдки? За това ли е, а?
Думите му избиваха зло през стиснатите му устни и я шибаха като с камшик през лицето. Почти ѝ шепнеше, та тя се напрягаше да го чуе. Все пак, младата жена се огледа наоколо, няма ли зло око да ги съзре или подслуша. Това само ѝ трябваше, едва от няколко месеца е невеста, а разговаря насред сокака сам-самичка с предишната си изгора! Колко клюки ще я сподирят на часа! А за туй, дето щеше да изрече свекърът насреща ѝ, хич и не ѝ се мислеше. При тези притеснения, несъзнателно отстъпи крачка назад, но и момъкът я последва.
- Бягаш ли? Мигар нищо няма да ми речеш? Почни да ме заглавикваш, че избора не е бил твой, а! Вземи да ме излъжеш! А-а-а, няма как, щото майка ти и баба ти навсякъде тръбят, колко пò на сърце ти дошла лично на тебе тази венчавка. В сравнение с мен, Паруш бил е-хей, къде по-стока. Нищо, че всички ни спрягали двамата с тебе. Нищо, че се приказвало, как скоро ще се вземем. За какво им бил голтак в къщата, като златна кокошка имали подръка, златни яйца да ти снася?
- Вангеле, недей слуша чужди приказки! Майка ми и баба ми… дори и да са разправяли това, аз не мога да им наредя какво да говорят.
- Аха, значи са те насилили да избереш Паруш, тъй ли?- присви още по- насмешливо очи той.
- Не, не ме насилиха. Вярно е, аз самичка се съгласих… - отвърна му честно, както си ѝ беше нрава, макар да ѝ идеше сама да си отхапе правдивия език. - Ама… сам виждаш… животът е мащеха, и трудно щеше да е битието ни с тебе…
- Да-а - прекъсна я той без да я доизслуша. - Сега виждам. Парушевите пари и имане ти завлякоха акъла. Те са по-важни, виждам. Ами защо още от началото тогава не ми рече? „Тъй и тъй, речи, Вангеле, за мене парите са важни, не сърцето ти. Ти си бедняк, върви си по пътя!“ Да не се надявам изобщо, и да не те пускам като змия в пазвата си. Защо ми шепна ония шекерени думи, притаена до гърдите ми? Поигра си с мене на любов и ме захвърли, барабар с искрената ми обич. Съдра ми душата, разкъса я на парчета и отмина.
- Големи хора сме, Вангеле. Ти самият разбираш как става. Още си като трън в сърцето ми, и не мога да те измъкна с нищо оттам, ама… животът…
- Животът, да. Той, животът е виновен, не си ти. Търсиш си само оправдания. Животът, роднините ти или друг някой... Нямам нужда от такива измислени причини, Ралице. Едва сега те разбирам, мислиш ме за глупав или направо тъп, за да ти повярвам отново. Май, не е останало какво друго истинско да си речем, освен да се сбогуваме и всеки по пътя си, а?
Той понечи да се обърне и да си тръгне.
- Вангеле… - не можа да се сдържи.
- Не бой се, Ралице, няма да тръгна да отмъщавам на мъжа ти, нито твоето име ще спомена повече в приказките си. Ще мине бая време, но ще те извадя от себе си като кърлеж, ако ще и кръвта от раната ми дълго и обилно да кърви. Все някога ще заздравея, ще се оттегли болката. Каквото било - било. Оттук нататък ще сме само далечни познати.
- Не ме помни с лошо, Вангеле! То и аз няма лесно да те забравя! Така се е слу…
- Хич и не ми се заричай пак! И двамата знаем, докъде водят твоите обещания – прекъсна я на мига, а устните му се свиха зло, та почти изчезнаха. - Ако щеш ме забравяй, ако щеш недей! Аз пък ще те изтрия завинаги от спомените си. И това хубаво, но лъжливо твое лице ще забравя. Дето, като те погледне човек, все едно Богородица от иконостаса вижда, а под образа ѝ отвътре се е стаил Лукавия. Всичко ще забравя, Ралице. И предателските ти горещи устни, и нестройното тупкане на гръдта ти до моята. .."
