• Автор: Ели Георгиева - Билкарката
  • Кат. номер: Е-005

Ратаят на хаджийката (два тома)

33,00 лв.
Купи
Моля, изберете:

Дори насила не се пречупва волята на сърцето. Истинската любов би прегазила Ада, за да те намери.

 

* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
* Посочената цена е обща и включва двете книги на "Ратаят на хаджийката"

 

 

Из романът "Ратаят на хаджийката"

..................................

"...И какъв лош грях е сторил в живота си, та Господ да му я турне точно нея за комшийка. По всяко време чува гласът ѝ зад стобора, често песента ѝ го запокитва из стените на плевнята, зяносва силата му в напуста отнесеност, а честото ѝ припкане през техния двор я за шепа стол, я да донесе някоя купа плод на майка му, я да нашиват свойте си момински везби или да си шушукат техните си хортувки със сестра му, чак правят дупки в стомаха му.

Ненапразно късно вечер, той често сяда пред прага и засвирва, заизвива с кавала си тъжно-протяжни мелодии. Знае, че по това време, в прииждащата нега на свечеряването, свирнята се носи в омалелия от труд и пек въздух и оттатъка, зад оградата, тя го чува много добре. Представя си я опряна на рамката на прозореца и зареяла поглед към високия плет помежду им.

Да, в съня си той не разбра думите ѝ. Не чу от ония закачки, дето му подхвърля, щом се пресекат пътищата им из неговия двор.

-Хей, бате Паскале, пак си се замислил. Парите си броиш май- ще му подметне и ухилено ще премине край него.

Или:

-Звездите ли наглеждаш, бате Паскале, та гледаш нагоре? Да не се е изгубила някоя?

Всеки път ще намери как  да го изненада с някоя шега, а той все не успява да отлепи уста и да ѝ отвърне както трябва, щом му рече тъй. После му идват хиляди думи, безброй отговори, и интересни, и шеговити, и многозначителни, ала... после. Присмива му се тая лудетина, а той я гледа като истукан и не смее да мръдне даже.

-Я-а, бате ти досега ли е спал? Гледай как му стърчи перчема от възглавницата!- ще рече нарочно високо на сестра му, тъй че и той да я чуе, а Христина току ще се изкикоти и я дръпне навътре.

-Остави го бати ми!- ще рече тя.- Той не е интересен. Чакай да ти кажа...

И гласовете им заглъхват нейде из къщата или назад из двора. Точно тогава Паскал се ядосваше и на сестра си. Та не можа ли един път поне тя да го защити, да рече нещо в негова полза или да задържи наоколо дружката си, та да може и той да продума нещо смислено най-накрая. Да види Кера, че не е толкова задръстен, колкото го мисли сигурно. И перчема си почва да приглажда и да го плюнчи, да не е тъй настръхнал.

Стане ли тъй, още същата вечер, Паскал надува кавала и засвирва оная песен:

„Момиче малък дяволо,

момиче малък дяволо,

не ми минавай през двори,

не ми създавай ядове!

Че малко ли са моите,

че малко ли са моите,

защо ми трябват и твойте,

защо ми трябват и твойте?...“

А пред хората? Там той усеща, че тя го наблюдава изпод спуснатите си гъсти мигли. Какво, че не обръща глава към него, той пак знае, сигурен е даже, че го следи, че приема с присъщата ѝ насмешка интереса му и не се дърпа хич от него.

Как го разбира това, като ни един път не му е проговорила пред тях ли? И сам не може да обясни. Но е повече от уверен. Гадае го по дребни белези- как все гледа да е с лице към него, да е наблизо и да свива широките си пълни устни  като за целувка, щом той я погледне. Как унесено слуша трелите на кавала му, който той винаги носи в малката си, презрамчена през врата мешка. Дори и край чешмата я носи, само заради нея. От време на време момичето сякаш нарочно се заглежда в бързо движещите се негови пръсти по малките дупчици на свирката и веднага той обърква свирнята си. В такива случаи забелязва добре, как плъзва оная нейна усмивчица, скрита и едва-едва видима. Разбрала е, че го смущава и нарочно го прави. Някак си възприема отвътре ответността ѝ към своите чувства.

-Да не пристигна керванът ти с мулета, та се чудиш кой да ги разтоварва, бате Паскале? Па, наеми ме мене, я ме виж колко съм силна!- очакваше да чуе закачката ѝ всеки миг.

Ала тук, пред другите тя мълчеше..."