Продължение на "Сестра ми, мамо, циганка".
Един млад човек изправен пред трудния избор на любовта си. Коя е истинската? Коя му сочат светиите? И няма ли да сгреши?
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
* Посочената цена е обща и включва двете книги на "Гарванова клетва"
Откъс от романа "Гарванова клетва"
...................................................................
"...-Ха, наздраве! И оттук-нататък дано се виждаме по-често! – вдигна чашата пак баща ѝ. – Още не сме толкова престарели, та да не можем да издържим еднодневен път, ден и половина едва от вас до нас.
-Прав си, Яне. Което си е право, право е. Мен, ако ме питат, всеки месец да си ходим. Ама мойта Трена би се дърпала на едно такова често пътуване. Тя остарява по-бързо от мене – и Йордан се закиска сочейки жена си.
-Стига се втелява и ти, бре! – науж му се ядоса тя. – Остарявала съм била. То щото пък ти подмладяваш.
-А-а-а, аз по се държа от тебе. Ти „ох“ оттука, че „аман“ оттам… Пък аз като се изпъна насред мегдана на някое село, знайш ли колко млади булки ме заглеждат?
И той смигна нарочно на другите на масата.
-Заглеждат те, я, ама не като чудо невидено. Кой знае как си викат: „Къв е тоя битолски прошляк, дето се е изтъпанил тука?“
Всички се закискаха не защото им идеше толкова смешно, а защото просто им се веселеше и всяка изречена дума ставаше повод да се разтегне устата им.
-Величке, я иди дядо, та наточи още една каничка винце от зимника – подвикна на внучката си стопанинът.
-Аз, аз ще ида, тате – скочи Илка, намерила повод да се измъкне и за радост пък на Величка, която попиваше всяка дума и хич не щеше да изтърве нещо.
Илка грабна каничката от масата и хукна веднага навън. Вече излязла, тя подпря за кратко гръб на стената, за да поеме дълго стаявания си дъх. Сърцето ѝ хвърчеше нагоре и бумтеше яко. Чак след като го успокои малко, тя се отлепи от мазилката и пое с нарочно бавни крачки към зимника. Дори не разбра, че малко след като излезе, Калин също се надигна.
-Къде, бе? – попита го ей така, да се намира на работа майка му.
-Ще ида повънка – кимна ѝ той тихо, намеквайки за клозета, целта му обаче хич не беше тая.
Тъкмо Илка довършваше с пълненето на каната и една мъжка сянка забули рамката на вратата.
-Илке – донесе се до нея приглушеният Калинов глас.
Тя изтръпна. Дръпна каната и струя от аленото вино обагри каменните плочи на пода.
-Аз… аз сега идвам, бате Калине. Само да привърша тука – някак плачливо излезе гласът ѝ.
Но той не я изчака. На две крачки я стигна и ръката му се протегна, та спря канелката, а сетне пое каната от треперещите ѝ ръце и я сложи на рафта встрани.
-Няма да те чакам хич, Илке. От четири години те чакам аз тебе. Сега му е дошло времето да ти река, че толкоз време все си ми пред очите, още от оная първа наша среща и все те мисля аз тебе.
Този път и двете му ръце се сключиха около кръста ѝ.
-Бате Калине… аз… не трябва… - едва свари да протестира тя.
-Трябва, трябва да ти кажа това, Илке. Ни една жена не ми влиза в акъла след като видях тебе – настоятелно натърти той, без да се отделя от нея.
-Това не е редно… то… - успя да се измъкне само от схванатото ѝ гърло, а тялото ѝ трепкаше вече като треперушка на ухо.
-Кажи ми, че не ме щеш, че съм ти неприятен и аз веднага ще си ида, а повече никога няма да те погледна – донесе се тихият му твърд глас до съзнанието ѝ.
-Нищо не знам. Аз съм…
-Недей да трепериш, не съм толкова страшен. Аз съм само един влюбен мъж, дето те иска от цялата си душа. Лежиш ми на сърцето и те желая истински. Кажи ми, кажи ми сама, искаш ли ме! Не ме обиждай с мълчанието си!
-М-м-може и да имам някакви симпатии… - заекна тя.- Ама не му е сега времето…
-Дори и половинчатото ти признание ми стига. А времето никога не е точното. Обаче, не можем да го пилеем с лека ръка, че не ни е дадено достатъчно на тоя свят – продължаваше да ѝ шепне до ушите той, а всяка негова дума я караше хептен да прималява.
В този същия миг устните му я намериха и тя се почувства като хваната в капан мишка. Горещината на целувката му опари чак до дъно вътрешностите ѝ.
-Ама ти… - излезе от нея, чак когато успя да поеме отново дъх.
Той отпусна леко прегръдката си.
-Няма да те лъжа, Илке. Искам те за жена и не се надявай да отстъпя назад. Чакал съм те толкова вечери, ще те изчакам още малко, ала търпението ми не е безкрайно. Скоро ще те поискам от баща ти, решил съм вече. А ти си помисли добре, дали ще ми откажеш.
Той понечи пак да се приведе към нея, но тя го отблъсна тоя път.
-Виж, бате Калине – събра вече смелост. – Докато не подредя децата си, аз си оставам най-вече тяхна майка. Не мога да мисля за себе си, докато те не са…"
