Романът "Чистилище за сърцата" е очакваното от вас продължение на "Дафина куцата". Той се появи заради стотиците читателски молби и настоявания. Някои отделни моменти от предишния, изпълнен с тежки изпитания живот на главната героиня, които досега изглеждаха скрити за света, вече се осветляват. В своето настояще и бъдеще, Дафина открива друга причина да надборва нелеката си орисия.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Чистилище за сърцата"
...................................................................
"...-Чакай да погледна пак Недка – завъртя се отведнъж разсеяно притесненият баща. – Да не би пък да се е събудила... Нека сама да ми рече, прав ли съм да мисля, че се оправя.
Той бързо хлътна навътре, докато тя притрепери леко и потъпка с босите си в галошите крака. Май усещаше, че измръзва, този път не от загубата на Серафим край себе си, а от студа. Едва сега дори през кожуха й се просмука яката захапка на зимата. Пък и защо ли, да му се не види, седеше все още тука? Все едно, някой я караше насила. Нямаше ли си работа у дома? Въпреки сравнително слабият вече вятър, студът ръфаше на едри залци простора. Никой нямаше да прелети по въздуха и да ѝ съобщи коя е смъртната душа, почетена от камбаната. По-късно и тъй, и тъй, вестта щеше да се разнесе из село.
Тя таман се накани да се прибира, когато край плета се мярна комшията – чичо Милко.
-Дафино, ти ли си? – сви очи към нея той, загърнат в износеното си сетре.
-Аз съм, чичо Милко. За кого бие камбаната, знаеш ли? – направи крачка-две напред тя.
-За Неделя Горчевата, жената на чорбаджията. Отнесе я и нея проклетата инфлуенца. Оня ден биха кирки да погребат техният Дойчо, малкия им син, тази нощ и тя се простила с живота.
-Леле, много му се събра на чорбаджията – слиса се Дафина.
-Ти остъй, ами… сега и него го чакали, кай. Сийка Думановата, комшийката им ми го рече. Не ѝ стигнаха жертвите на тази пуста напаст. Няма да се спре май, докато не ни отнесе половината. На, и аз отивам до щерка ми, че зетят Никола, и той се мята в леглото.
-Ох, майчице! Бързай, чичо Милко, бързай! Каквото можеш там… поне вие, по-възрастните сте ни от полза със съвети… - не се доизрече Дафина, а сърцето ѝ вече се свиваше от тревога за Недка.
Той изхъмка и взе да се отдалечава, а тя тъкмо се извъртя, когато силният Серафимов вик, идещ от вътрешността на къщата, я накара да подскочи и след туй да се втурне светкавично натам.
-Дафино… Дафино… детето! Детето не диша! – викаше ужасено той. – Боже, умряло е!
Как прелетя до онази стая и Недкиното легло, тя и сама не разбра. Избута грубо и непочтително мъжа си и протегна и двете си длани към лицето на момиченцето си. По изнурения детски образ лъщеше потта и бледостта го покриваше изцяло. Да, изглеждаше като същи мъртвец! Пипна хлътналите ѝ през последните дни бузи – хладни. Затворените очи не показаха никакъв трепет на клепките.
В прилив на велик ужас, тя хвана Недка за раменете и я разтърси. Никакъв отзвук, само главата на детето се залюля от едната на другата страна, както отпуснатият врат на примряло врабче. Никаква промяна насреща. Наистина беше си заминало, май.
Майката дотолкова се уплаши, че не знаеше вече какво прави. Отново разтърси детето, та и го блъсна обратно във възглавката, което ѝ грубо действие накара мъжът ѝ да скочи напред, за да я спре. Дафина усети как Серафимовите пръсти стиснаха като в железарско менгеме лактите ѝ...."
