Историята разказва за силни характери, трудни изпитания и много любов. Дали богаташът Самуил има право да "си вземе" слугинята Сибила, или тя ще успее да се спаси от попълзновенията му?
"Либе, либе, първо либе" - втора бримка. Книгата е продължение на книгата "Бримки в плетката на времето".
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Либе, либе, първо либе"
...................................................................
- Да ви разправям, значи – започна Стойчо, без да го дочака.
– Накърмила Славея малкото си, полежила го в широката им люлка да спи и сложила до него куклата му. Сама я била правила таз кукла от една купчина парцали, шила я цяла седмица. Пък тя, почти колкото детето голяма… - на това място той млъкна, защото бай Тодор му донесе юзчето и му трябваше време, да разкваси езика си.
- Е-е-е, дотука нищо – вдигна рамене дядо Мишо.
- Чакай, ще чуеш и другото! Взела булката да шета туй-онуй, пък нали времето е топло, и прозорецът ѝ отворен широко… В един миг детето промънкало нещо и тя решила ей-тъй само да го нагледа. Обаче, като се надвесила над люлката, какво да види? – тука Стойчо многозначително замълча.
- Какво, какво видяла? – почти в един глас напряха другите.
- Змия… Ама змия ви казвам, два метра дълга!
- Е-е-е, чак два метра – цъкна Калчо.
- Бе, и да не е била два метра, бая си била голяма! Цяло змеище.
- Ма връз детето ли, бре? – изпъна се назад дядо Магърдич.
- Тц. Гадината била обрамчила тялото на куклата, увила се около него, и главата ѝ аха, доближавала до устата на малкия.
- Въх, малей! Изтръпвам направо! – потресе рамене Дончо.
– И какво?
- Разпищяла се Славея, развикала се, ама понеже нямало никого наоколо, грабнала отведнъж куклата за краката и я изхвърлила скоростно през прозореца, барабар със змията.
- Уххх, гадост! Хубаво е направила – потръпна Ставри Куцият. – То няма нищо чудно. Замирисало му е на мляко на влечугото, и се е добрало до детето.
- Мда-а-а, чувал съм за такива работи аз. Даже са ми разправяли, как малки змийчета, помамени от мириса на мляко, са се вмъквали в детски усти, и оттам в корема на децата – поклати глава дядо Мишо.
- Въ-ъ-ъ, недей, недей, така разправя, че ми се свива душицата! Направо ще припаткам! – разклати бурно окосмената си глава Дончо Патока.
- Какво толкоз, бре? Аз пък съм чувал например от баща ми, знаеш ли какви змийски истории? – разпери ръце Чибука. - Как един ден, преди доста години, когато още измазвали нашата къща, по обедно време се уморили и решили да си починат. Полегнали с брат си да си отдъхнат, таман до едно издълбано място, където имало канал за отводняване. Бързо задрямали двамата, ама баща ми се събудил от ритник. Отворил широко и отведнъж очи, и докато да се осефери, гледа - чичо ми позеленял, и приритва. На врата му се била плъзнала змия, таман да се завърти около него и да го удуши.
- И какво?
- Е, баща ми я убил, не можала да му направи нищо, ама бая страх си било. А чичо ми, нали го знаете, той оттогава заеква, като последица след тази случка – стовари юмрук на масата Чибука.
- Ами Шинкиния Стойко, бе, големият ѝ син на Шинка... – подсказа бай Магърдич. - Бил съвсем малък, когато го оставили да спи на нивата върху сетрето на баща си. Щом дошло време за пладнуване, майка му го побутнала да го нацоца и като гледа - под него, навита на кълбо, спи една голяма змия! Че и отровна, нейната мааам…!
Последната сричка той глътна навътрe.
