В четвъртата подред "бримка", продължават страданията, а в повече дори страстите на героите, познати ви от първите три книги. Всеки от тях, не надскочил собствената си същност, носи доброто или злото в себе си. Най-вече, всеки от тях разбира любовта по различен начин - превзет от ужасяващо коравосърдечие и жестокост или повлиян от отстъпчива и жертвоготовна доброта.
"Сибила" - трета бримка. Книгата е продължение на книгите "Бримки в плетката на времето" (първа бримка), "Либе, либе, първо либе" (втора бримка) и "Змей люби, змей ще ме вземе" (трета бримка).
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Сибила"
...................................................................
...Търсейки да се хване за нещо не толкова ужасно, погледът му се извърна към спящата до него жена, която изглеждаше толкова спокойна в съня си. Тя сякаш съществуваше в един друг свят, недостъпен в този миг за него. Осъзнал колко тя е свободна в безгрижието си, от придошла ревност към състоянието ѝ, той се надигна още. В гърдите го парна искрица злоба, която го накара да се надвеси отгоре ѝ, да стисне зъби, готов всеки миг да я събуди, да ѝ се развика за нещо, за да я стресне. Прииска му се точно сега да я нарани някак. Дотам, че тая бездушница отведнъж да го последва в напрегнатия му свят, споделяйки неговия хал.
Какво знаеше тази глупава гъска? Тя се възползваше от най-доброто, което можеше да вземе от него, не я интересуваше нищо друго, освен собственото ѝ благополучие, защото всяка неприятност ѝ беше спестена. Ни веднъж не се опита да разпознае напрежението по лицето му и да го попита откъде иде то. Ей я, опнала се е тая крава, заспала дълбоко, и толкоз! Не му отдели и секунда време от своето, преди да заспи...
В тия здрачни и болезнени мигове той, както обикновено, не се приемаше за виновник за блатото, в което беше нагазил. Пак търсеше вината извън себе си. Искаше му се да открие оправдание за всичко, случило му се в последните часове, и някак Цона му дойде на таман добра като виновница. Гледаше я, и злобата му растеше ей-така, от само себе си. Натресоха му я техните, без да го питат дали иска да дели остатъка от живота си с такава неприятна и разсеяна женка. Никой не се съобрази, че на него му е противно не само да дели младостта си с нея, а дори да я гледа. Ако не беше принудителната му обреченост, тяхната нагласена сватба… Да, тогава всичко щеше да му тръгне по друг начин! Скоро щеше да си намери някоя първо срамлива, а сетне, като се поочовечи, палавка момичка, дето да му допадне хептен на страстите. Някоя, дето от само един поглед да кара душицата му да се присвива от желание. Нямаше да търси батеви му слугини, Кирилки или които и да са други, нито да върши зулуми като разбойник и душегубец из пътищата...
Стигнал до тия си заключения, той остана надвесен над половинката си и видял я, че се усмихва на нещо хубаво в съня си, нарочно я срита.
-А, какво, какво става? – премрежено отвори очите си тя.
-Хъркаш – излъга я, и се дръпна колкото се може по-далеч от нея, в другия край на леглото им.
Само след няколко секунди тя пак се унесе, без да се поинтересува какво се случва с него, защо не спи. Ето го доказателството – тя изобщо не чувстваше съпричастност към него. Двамата си оставаха чужди и далечни завинаги. Надали някога щяха да бъдат обединени и страдащи един за друг, както се полагаше на женени мъж и жена. Защото в Цонината гръд се кореняха само повърхностни мисли, еднодневки. Със сигурност невестата му не питаеше силна обич към него и надали някога би му съчувствала и преживявала вътрешно злощастията му. Нещо повече, тя не правеше и плах опит да го разбере. Търсенията ѝ напрягаха единствено в една посока - благородната ѝ особа да усеща удобство по всяко време. Пфу!
В сравнение с нея дори Кирилка… ах, да, пустата му Кирилка… и тя изглеждаше сто пъти по-чувствителна и влюбена в него. Какъв позор, сокол като Самуил, змей в кръвта си, богат, личен и най-вече достатъчно образован, пък да прибере до себе си такава студенокръвна кучка, гнила и куха, на която да разчита в бъдещето си! Тая ли ще ти милее за него и ще му пази гърба? „Зла участ те настигна, Самуиле. Най-лошата, която можеше да ти се падне! Провидението нещо се е объркало и ти е подхвърлило една Цона за залъгалка“- горчиво преглъщайки си каза той на ума. Ала, завързан за нея от обстоятелствата и волята на близките си, нямаше вече къде да се дене, трябваше да я търпи до смърт. Да, „до смърт“...