През целия си живот човек може да бъде и силен, и слаб, и добър, и лош. Но, дойде ли любовта, порази ли го като невярна болест, тогава няма значение какъв е бил преди това и дали изобщо е съществувал преди нея. Особено, ако тя се случи забранена и сочена като велик грях от другите.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Дните на черния вятър"
.....................................................
"...Младостта обаче носеше на крилете си удоволствието на свободния живот. Тя цъфтеше по-буйно от плевелите край стобора. Извърналият се от горното стъпало старец, с повдигнатия си бастун, с цялата си огромна фигура, не стряскаше Найденовото съзнание. Момъкът залягаше над работата си старателно, като да очакваше изпод плуга му да потекат мед и масло. Почивните часове отдаваше на съзерцание на природата или на удоволствието да наглежда пъстро облечените като пеперуди моми да пърхат край него, без да има още каквито и да е изисквания към тях. Все едно, този отрязък от живота му щеше да продължи безкрайно и часовниците бяха спрели да се въртят из лъскавите си циферблати. Като че живееше сред някакво си безвремие и това беше най-хубавото, най-сладкото, подадено му от съдбата.
А Вергил пак избърза, той залюби най-хубавата мома от селото – Косара Неновата. Една забележителна, височка и стройна издънка от бурна и, според славата си, непокорна фамилия, почти като тяхната, ала на не особено имотни родители. И момата си струваше. Беше достатъчно надарена от природата с щедри дарове, най-вече в гръдната обиколка. Колкото несговорчив и урсуз да определяха баща ѝ Нено Тумбата, толкова щерка му изглеждаше приветлива, та даже и отгоре. Вергил ненапразно се насочи натам. Много от момците я заглеждаха, въпреки че, ако питаш родителите им, тя хич не беше най-удачният избор за женитба. Дернеците я споменаваха не само заради бедното ѝ потекло, а и заради игривия нрав. На бабите и стринките в селото никак не им се харесваше, че който и да застане насреща ѝ, оная е вечно широко ухилена, мязаща на лисица. Или, че хубавите ѝ, също лисичи очета току се въртят нагоре, надолу и настрани, докато се прикриват малко фалшиво под наведената ѝ почти рижа главица. Особено щом зърнеше насреща си някой момък, 50 или дори женен мъж, най ѝ личаха на нея преструвките. Но пък на хубостта понякога човек прощава всичко, та нямаше особено настоятелни злобни клюки пуснати по неин адрес. Комшийските усти не ѝ се гневяха чак дотам кусурджийски. След като си я науми и я залюби, Вергил често примамваше девойката в привечерните сенки на акациите и разстлалите се нашироко шипкови храсти малко по-нагоре от чешмата. Там, усамотени и добре скрити от другите, двамата дълго си шепнеха и често палавите Вергилови ръце обгръщаха не само Косариното тясно кръстче, а и си позволяваха далеч повече от приличието..."
