Бегълка

"Беше се свила в ъгъла на леглото и ако можеше, щеше да се вмъкне в цепнатината на стената зад него. Зимният вятър навън увиваше сълзливо и немилостиво огъваше стъблата на заледените овошки, докато тежките стъпки на мъжа ѝ в коридора се вбиваха като отекващи удари в челото ѝ. Крачун беше на градус, Върбинка го познаваше толкова добре, че преди да го е зърнала, можеше да предположи в какво настроение си идва тази вечер и на колко чашки ракия е. Налучкваше го дори по шумното дишане, което долавяше с изострения си слух. Понякога той се прибираше насвиркан до козирката, ала отпуснат и тромав, та на тях им се разминаваше, ала друг път бесът дотам го налягаше, та едва дочакваше да прекрачи прага, за да ги почне."

 

"Ето, след малко пантите щяха да изскърцат и… щеше да се почне отново онази безконечна нечовечност от негова страна, която обикновено следваше в такива случаи. Щом цепнатините в прозорците пропуснеха шума от стъпките му отвън, тя вече подготвяше съзнанието си, а тялото ѝ се пристягаше, готово да понесе ударите. Молбите ѝ към провидението, Крачун да се е преуморил от работа и да се срути набързо в постелята, никога не се сбъдваха. В повечето случаи той се оказваше прекалено раздразнен и бесен, без да му е даден никакъв повод от домашните му за това. В такива моменти той можеше да бъде и особено отвратителен, а цялата му злост да се изсипе немилостиво върху тях..."

"Тя хвърли потъмнял поглед към дечицата си, осем на брой, на по-малко от година-две разлика едно от друго, и с една двойки близнаци помежду им. Най-големият, Братан, много скоро щеше да навърши дванайсет години, следван от Михаил на десет, Дарена на девет, Коста на осем, Ирина на шест, близнаците Ванчо и Маринка на четири, и най-мъничката ѝ радост - Гошка, едва скършила своите три лета. Горките, свити едно в друго върху спихналите си, разстлани по пода сламеници, наредени в редичка като синци, изглеждаха толкова мили! Те спяха нагъсто, защото нямаше много място да се разперят. Бяха толкова беззащитни и безобидни в прихванатите си с безброй пришити ямички сиромашки дрешки - не само окъсани, а и достатъчно ударени от орисията си, с такъв родител..."