Поп Кръстюва Неда

"...Спокойната Неда не си даваше сметка, че сред добрите сърца може да се намерят и лоши, зли такива. Малко наивно, тя разсъждаваше, че не пречи никому с каквото и да е. Но, както си е в един нормален свят, явяваха се нейни завистници, които, ако ги питаш, оставаха на съвсем противоположното мнение. Една от тях дори направо я мразеше от дъното на сърцето си.

Момата беше хубава също като нея, но и от знатно семейство. Тази ненавистница, претегляше през сито всеки Недин жест, преглъщаше ядно успеха ѝ сред младежите и всеки път присвиваше злобно очиците си, когато Неда се засмееше. Станала свидетел на мъжкия интерес, насочен към връстницата ѝ, оная прехапваше почти до кръв устните си, за да не изрече нещо неподходящо и грозно по Недин адрес, с което да се издаде колко я мрази. Завистта на това момиче му нашепваше лоши идеи, като например това да се втурне и да свали Недината забрадка, да ѝ оскубе кичур коса или да прокара нокти по гладкото, стъклено лице, за да види кърви ли и то като другите. Да, тя едва се сдържаше да не го направи! Определено голяма завистница идеше Китана, по-голямата от двете чорбаджи Ясенови щерки.

Тази галеница на съдбата имаше странен и малко сякаш неуравновесен характер. Тя никога не оставаше доволна от външния си вид, отразен в огледалото, макар да притежаваше всички показатели за добра фигура и лицеприятна същност. Е, вярно, не е да надминаваше поп Кръстювата издънка, ала и не оставаше много назад от нея. Само, дето вечно смръщените ѝ вежди и пиперливия ѝ език ѝ правеха лоша услуга, отблъсквайки доста младежите от нея.

Китана открай време се големееше, хвалеше се напоително с имането, дето е завъртял баща ѝ. Него тя все едно постоянно го натриваше в муцуните на моми и ергени, за да видят те колко са назад в късмета си. За разлика от Неда, тя се и гиздеше в повече, дори в излишък. Сякаш гиздилата можеха да осигурят нужното ѝ превъзходство. Освен това, Китана от малка още, не можеше да търпи ничие друго първенство и усетеше ли такова, полудяваше, превръщаше се в истинска разсърдена оса и само частицата мозък в главата ѝ я спираше да се изложи.

Неведнъж тя се беше опитвала да предизвика с нещо Нединото търпение, да се скара със съперницата си, с цел за завоюва изцяло вниманието на околните и да изложи попската щерка по някакъв начин. Ала пък оная, незнайно как, винаги намираше начин с две-три кротки думи да прекрати крамолата им, да я извърти като несъществена, и по този начин да се оттегли спокойно..."