роман (различен стил от другите ми книги - 17 век, Англия, дворцови интриги, балове, клюки) - 470 страници
Вълнуващ роман за една трудна любов, свързала гордия граф Лейчестър, наследник на титла и безкрайни имоти и младата маршалска дъщеря Елизабет дьо Лорен. Двамата се оказват сгодени от родителите си без дори да подозират.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Твоя за цял живот"
....................................
Как хората изобщо можеха да предпочитат забутаните си селски имоти пред съвършенството и авантюристичния дух на Лондон? Как издържаха на простите и скучни гостувания и събеседвания с разни моралистично настроени, кисели стари моми, или сковани от подаграта и еднообразието на съществуването си, дребни патриархални благородници и земеделци? Не можеше да си представи себе си в подобно общество.
А какво оставаше, да се впише там Найджъл, с неговият волен, неподчинителен дух... Не го виждаше да остане дълго. Съвсем скоро го очакваше да се появи тук, при нея. Не се бяха виждали, колко? Много, много време.
- Полковникът, ваше превъзходителство! И тя… госпожа херцогинята е с него.
- О, по дяволите! - разочарованието в гласа ѝ ясно си пролича.
Свали крака от леглото, нахлузи на бос крак копринените си фини пантофи и се замъкна без желание към отрупаната с мазила тоалетна масичка. Огледалото веднага ѝ показа образ, който никак не ѝ допадна.
- Не можа ли да ги излъжеш, че ме няма? Защо изобщо ги пусна да влязат, глупачке?
- Аз... аз не исках да ги пусна, госпожо. Само че, полковникът направо ме избута от вратата и най-безцеремонно влетя. Без да ме пита нищо. Не можах да ги спра! - заобяснява бързореко Бес, премервайки с крайчеца на очите си близостта на коравата десница на господарката си.
- Какво ли изобщо можеш да свършиш като хората? За какъв дявол още те държа тук? Трябваше отдавна да съм те изгонила на улицата!
Дайян потърка челото си. Главата я наболяваше. Да беше се прибрала по- рано снощи, ама… Но онова прекрасно отлежало вино! И онзи прекрасен младеж... господин Джонсън ли беше....
- Ако не сте доволна, ваше превъзходителство, само ми платете за последните пет месеца и аз веднага ще си отида - осмели се да изрече прислужницата с плаха надежда, отдръпвайки се крачка назад, на безопасно разстояние.
