Изчерпана
Дали да избереш свирепата, обсебваща любов, която пламва и за кратко изгаря душата ти или другата - отстъпчивата, дето дълго и кротко ще осветява пътя ти.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
* Посочената цена е обща и включва двете книги на "Дафина куцата"
откъс от романа "ДАФИНА КУЦАТА"
.......................................
Насред поляната се трупаха вече момците и девойките. Подхванаха се кръшни хора в три, в четири реда. Ергените се надпреварваха, кой от тях да поведе хоро, момите запяха. Невръстните току се промушваха из тях, надничаха и им пречеха, докато майките им най-накрая ги зърнат и си ги приберат сред гълчавата.
- Кантара-а-а, кантара-а-а-а! – завикаха изведнъж от другия край. – Айде-е-е, дойде време! Първо жените-е-е! Коя Ябълчевска мома ще се осмели да се качи първа отгоре му?
Настана весела суматоха. Една голяма част от хората се юрнаха натам. Чуха се разбунени гласове, женски писъци, та и няколко мъжки псувни даже.
Бакалинът, както всяка година, изнесъл широкия железен кантар насред поляната, се хилеше зачервен, опрян на шарената си каруца. Двамата му сина, помогнали да се пренесе това тежко желязно чудовище, триеха потта от лицето си с дълги носни кърпи. Първите желаещи се отправяха към тях, да се претеглят, но го правеха твърде бавно сякаш.
Изведнъж отзад се чу мощен залп от смях и стреснатите от него ябълчевци насочиха погледите си в нея точно посока. Димо касапинът дърпаше с голям зор своята Стойка къмто кантара. Въздебеличката му жена се съпротивляваше с всички сили и почти го повличаше със себе си, заради отявлено кекавата му, дълга и суха фигура, но усетила втренчения взор на множеството върху си, спря да се опъва и зачервена до уши, доброволно тръгна към теглилката. Достигнала без никакво желание до нея, тя се поколеба за кратко, ала окуражавана и принуждавана от околните викове, все пак пристъпи. Качи се отгоре, хвана се за напречното желязо, търсейки опора в него и разлюлявайки стабилната носеща основа под себе си, се задържа, колкото бакалинът да прищрака с отмерването. Бакалинът от своя страна, умишлено разтегли сеира, като съвсем, ама съвсем бавно занамества и затрака железните топузи.
-Сто петдесет и осем кила, ашколсум, булка! – заяви гръмогласно той най-накрая, а широката му усмивка като да огря цялата поляна.
-Добре се грижи за тебе Димо, Стойкеее! Ама то тъй е, познавач ти е човека! Ненапразно са е хванал с касаплъка той, знае откъде е хубаво да се натрупа, и къде да спести. Гледа твоят мъж от хубавото по-много да има! – подвикна издалече дядо Георги Ставричанина.
Всеобщият смях веднага се надигна хем заради тези думи, хем на доверие. Дядо Георги се титулуваше като зевзека на селото- където и да се намираше, преди да е отворил уста и да е изрекъл дори думица, всички вече се смееха. Сега той се приближаваше бавно насам, с леко треперещите си крака и резбосаното си с гроздове бастунче. Хората с удоволствие и надежда да ги развесели му правеха път да мине.
- А-а-а, Димо-о-о! – напредваше към другаря си в майтапите той. – Шапка ти свалям. Явно си личи, че си голям майстор, мойто момче! Миналата година, помня, Стойка я премерихме сто и петдесет, тая година осем кила си ѝ сложил отгоре.
- Е, па майстор съм, дядо Георге, – веднага се включи и Димо. – Две мнения няма. Отвсякъде съм я измайсторил. Колко тежки часове съм се старал над нея аз, ако знаеш...
Открай време той се шегуваше с жена си. На неин гръб излизаха повечето майтапи в селото. Макар да я обичаше с цялото си сърце, че ги венчаха едва преди четири години, Димо не можеше без майтапи. Двамата с дядото се допълваха изцяло в това си отношение.
-Бе, то си личи свестният човек, бе! Виж кво, предлагам ти, да се сменим, начи! Аз да ти докарам мойта бабичка, да я погевезиш там, както я глезиш твойта... Да заприлича на човек и тя, че е останала кожа и кости, бе! Пък ти да ми отстъпиш за някой друг месец Стойка! То не за друго, ами... камъни имам да нося за оградата, колелото на каруцата е за смяна, магарето от баира някой трябва да свали – той достигна най-накрая кантара, подпря се на бастуна и загледа нанагоре в Димо, който стърчеше с една глава по-високо от него.
- А-а-а, готово, бе бае Георге! Особено с магарето Стойка най- добре ще се справи. Ще го метне на едната плешка, пък на другата може и тебе да носи, ако си уморен. Мен тъй си ма разнася из къщи като се напия. Стиска ме даже под мишницата си, да не правя бели - свали калпака от главата си Димо и поклати одобрително глава. – А ако много ми знай устата, пере ме с юмруци в бъбреците докато млъкна. И аз... кво да правя, мълча. Само изляза ли пред хората, набирам смелост, че тука мога да ѝ избягам бързо. В къщи, между четирите стени, де ще ѝ бягам?
Селяните се бутаха нагъсто и се смееха през сълзи вече. Димо се огледа и като не видя наоколо половинката си, поклати ухилено глава. Познавайки си стоката, Стойка се измъкна предвидливо - и с ловджийско куче не можеш я стигна и доведе вече тука. Касапинът смигна на дядото.
- Обаче... ти имаш ли с какво да я храниш, бре, бае Георге? И това сериозно те питам!
- Че, имам, бе момче! Десет върви сухи гъби се мандахерцат из зимника, тук-таме ошавец ми се търкаля в една торбица. Па, ако трябва, и копривка ми расте покрай плета, за чорбица ще ѝ набера. Лападена манджичка може да сготвим.
- А-а-а, тъй няма да се разберем, байно! Ще ми осакатиш булката ти! Мойта Стойка на едното сядане изяжда две млади петлета, сварени на бавен огън. За вечеря гълта едно каче сланина, та и мазнината му със залци хляб обира от стените му даже. Туй - за един ден! Ко ши я правиш, ти, с тез гъби и ошави? Ще залинее и ще ми я осакатиш! Тц, вземай насериозно работата, щото развалям ортаклъка с тебе!
Хората почти припадаха от смях, като че цялата поляна се люлееше.
- Стойке, Стойке, ма... къде отиде ти, ма? Я ела да чуеш, дали мой да утраеш на три гъбешки врата на ден? Де отиде таз жена? Ей, да не я скри някой под елека си, та да ми я открадне, ей? – затутка се Димо, все едно чак сега разбира, че жена му липсва...
