Продължение на "Ратаят на хаджийката".
Колко приличащи си или различни могат да бъдат хората от една фамилия, в чиито вени напира родовата кръв. И какво избират, когато са завладени от алчност или любов.
* В цената не е включена доставка. Сумата за доставка зависи от съответната тарифа за пратка със Speedy или Еконт.
Откъс от романа "Фамилия"
…………………………………………………………………………………………………………………..
"...- Койчовица ходила снощи… - спря насред думата си Русана Караванева и устата ѝ тъй си остана отворена, докато гледаше към Янка и Миряна.
Сред настъпилото затишие се долови накъсаното свирещо дишане на Денка Кривата, а начесто спохождащата го кашлица на дядо Евтим Драмбозовия изведнъж като по чудо изчезна. Очите останаха неотменно вперени в приближаващите и дори едно мигване сега изглеждаше фатално. Не трябваше да се изтърва нито миг от събитието. Едва ги дочакаха.
- Ха познайте, кой е в селото? – продума нетърпеливо избързалата напред Янка, докато Миряна наместваше насреща им трикракото си столче, с което почти не се разделяше вече.
По Янкиния език сякаш пареха въглени, та тя не успяваше да се сдържи на място, ами притъпкваше нервно насам-натам.
- Кой, ма, кой? – завъртя веднага в нейна посока по-чуващото си ухо баба Петкана.
- Нивгаш няма да се сетите – все още не се издаваше оная, с което страшно ги подразни.
- Яно, ако ще рекваш нещо, реквай! От тез твойте недомлъвки, на човек лошо да му стане и да припатка за едното чудо – начумери се Русана, а на седящата в другия край Райна Добревица направо ѝ дойде да стане и да тупне по гърба Янка, та да изплюе тя извън гърлото си заседналата там клюка.
- Хубу де, хубу – разтегна още малко ластиката на търпението им немилостивата съседка, след което, вече усетила, че е прекалила, обяви бавно и ясно – Милка се е върнала.
- Коя Милка? – първа подскочи Севда, изоставайки в тази част на познанията си.
Стоящите на дългата пейка, се приведоха леко напред люшнати от напрежението.
- Как коя? Ламбриновата Милка, коя.
- Милка? Че какво търси тя тука? Майка ѝ откога умря и ѝ изгниха костите в гробището, за какво е дошла? – вдигна вежди да сбръчка още повече челото си Русана Караваневата.
- Щяла, кай, да продава къщата. Затуй си дошла. Чакала мющерия да я откупи.
- Ха, къщата! На таз схлупентия един крак да ѝ ритнеш и ще падне, мари. Какво ще ѝ продава? – разочарована от слабото значение на новината профъфли Добревица.
Докато беше жив Хаджи Никола, Милка им се струваше интересна като тема за разговори и клюки, ама сега вече - каква файда от нейното пристигане?
- Вярно, не струва къщата им хич - включи се Петкана.
- Къщата е лоша, бабо Петкано, обаче мястото е хубаво, централно. Таман срещу кметството, и през един двор от мегдана. Даже е много добро! Някой веднага ще го лапне само заради туй – многознайнически пое думата Севда.
- Хм-м, може-е-е, може. Обаче, пак няма да му вземе кой- знае колко – поклати глава дядо Евтим. – Е, вярно, колкото да не седи ей- тъй бадева, добре е да се продаде.
- Хм-м-м - прочисти дрезгавия си глас Миряна Цурковата. - ама Милка не е дошла сама. Пристигнала насам със сина си, Сотир. Помните ли го Сотирчо?
- А-а-а – многозначително отекнаха няколко гласа, припомняйки си веднага младото момче, за което всички се съмняваха, че е Хаджи Николово семе.
Сега вече си заслужаваше да се накачулят на тази история като мухи върху медена питка. Цялата предишна лютивина около Милкината младост и проявеното тогава от хаджията внимание към нея се върнаха изведнъж в съзнанията им, и сякаш шекерено петле от панаир им донесоха в дар. Ей това е вест! Веднага взеха да си припомнят и премилат всяка мъничка хлътнатина около съмненията си за рождението на този Милкин момък. В тези съмнения имаше материал за колкото си щеш дъвкания.
- И познайте още какво…
- Какво?- в нестроен хор прозвучаха няколко гласа.
- Случило се и друго. Милка и Сотир, двамата… същия ден, в който пристигнали – таман вчера, де… отишли в кметството, при кмета- Янко Назлъмовия… - поде пак Янка.
- Че що пък при кмета? Той ли иска да купи имота? – недоумя Денка Кривата.
- Че за кво му е на Янко още един имот? - додаде пак дядо Евтим.
- Не закупи ли той цялата общинска земя на безценица? Сам реши да я продава, сам я оцени и си я взе, тоя вагабонтин. Хем викнаха срещу него, и пак никой нищо не можа да му стори. Сега пак ще купува ли? – дрънна ядно Райна Добревица, щото се чувстваше пряко засегната.
Нейният син искаше да купи мерата, ама кмета го превари и го остави с пръст в уста. Оттогава тя го мразяше тоя кмет, и го пустосваше наляво и надясно.
- Ма, отде у Янко толкоз пари, ма? – засипаха се въпроси от различни места.
- Тц. Не е да е купувач той. За съвсем друго иде работата – побърза да ги пресече Миряна, за да не свърнат на неподходяща страна.
- Ай, стига си увъртала, мари Миряно! Сякаш сме петгодишни, та ни успиваш! Ако мислиш да казваш нещо – казвай! Ай, ши ти… - страшно се издразни баба Петкана, която се умори да напряга слуха си.
- Хубу, де, хубу! Не се ядосвай толкоз. Казвам вече, на! Рекли му направо на Янко, че като син на баща си, Сотир искал своя дял – взриви бомбата най-накрая Миряна Цурковата.
- Ама кой баща?
- Какъв дял?
- На баща си…?
- Ми да, на баща си. Искал дял от наследството на Хаджи Никола, щото бил негов син.
- Ъ-ъ-ъ! – изхълца Русана и сякаш сили не ѝ останаха да рече повече."
